(утвърдени със Заповед № РД-02-37/29.12.2016 г., доп. със Заповед № РД-02-10/22.04.2019 г., изм. със Заповед № РД-02-18/31.07.2023 г. на главния прокурор)
В системата на ПРБ, освен поощряване от Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по реда чл. 303 и чл. 304 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), съществува и вътрешен ред за поощряване на магистрати и съдебни служители, установен с правила, утвърдени еднолично от главния прокурор. По данни на Инспектората на ВСС през 2017 г. съгласно Вътрешните правила за поощряване в ПРБ са поощрени общо 135 магистрати, от които 11 – от ВКП; през 2018 г. по този ред са поощрени общо 110 магистрати, от които 9 – от ВКП. За сравнение по реда на ЗСВ през 2017 г. ПК на ВСС е поощрила общо 18 магистрати, в това число 4 – от ВКП, а през 2018 г. – общо 23 магистрати, от които 2 – от ВКП.
С правомощие да поощрява прокурори и следователи с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества, съгласно чл. 303 от Закона за съдебната власт разполага Прокурорската колегия на ВСС. Правомощията на главния прокурор в процедурата по поощряване на прокурори и следователи са регламентирани в чл. 304, ал. 1 от ЗСВ и се свеждат до възможност за изготвяне на предложение за поощрение до Прокурорската колегия. Липсва обаче законово правомощие на главния прокурор лично да поощрява магистрати. Поради това с приемането на Вътрешни правила за поощряване в ПРБ и издаване на заповеди въз основа на тях, главният прокурор неправомерно е иззел законови правомощия на Прокурорската колегия на ВСС. Това отбелязва в концепцията си на кандидат – член на ВСС,прокурорът от Апелативна прокуратура – София – Пламен Евгениев. Според него „[с]ъщевременно прави впечатление, че се констатират случаи на надвишаване на предвиденото в скоби в чл. 5, ал. 2 от правилата ограничение за размера на паричните награди – ,,до размера на основното месечно възнаграждение“. Както при определяне на еднократна парична награда, така и чрез поредица от награди в рамките на няколко месеца, са налице редица случаи, при които определен магистрат получава значително по-висока сума от основното си месечно възнаграждение в рамките на календарната година. В редица случаи с такива награди на практика се удвоява определеното с акт на ВСС допълнително материално стимулиране (ДМС) на конкретен магистрат, като при прието например решение на ВСС за ДМС в размер на две основни месечни заплати, чрез „награди“ от главния прокурор му се предоставят още две заплати. Заповедите, с които се извършва поощряването са напълно бланкетни и не съдържат никакви мотиви, което създава впечатление, че процедурата се е изродила в допълнително материално стимулиране на конкретни, приближени до ръководството на прокуратурата, магистрати, без да е обосновано наличието на реално основание за награда“.