19 ноември 2025 г.
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането за установяване на противоконституционност на решенията на 51-вото Народно събрание за избиране на министър-председател на Република България, за приемане на структура на Министерския съвет на Република България и за избиране на Министерски съвет на Република България, приети на 16.01.2025 г. (обн. ДВ, бр. 5 от 2025 г.).
Същевременно Конституционният съд отклони искането за задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 1, ал. 2, чл. 67, ал. 1 и чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България по следните въпроси:
- Считат ли се за валидни решенията на Народното събрание, приети с гласовете на народни представители, чийто избор е признат за незаконен от Конституционния съд?
- Могат ли такива решения да породят правни последици, ако без тези гласове не е налице изискуемото по Конституцията мнозинство за избор на министър-председател, структура и състав на Министерския съвет?
- Следва ли решенията за избор на министър-председател, структура и състав на Министерския съвет от 16.01.2025 г. да бъдат обявени за невалидни?
Мотивите на Съда, за да отклони искането, са следните:
В искането се поддържа, че решенията от 16.01.2025 г. на 51-вото Народно събрание за избор на министър-председател, структура и състав на Министерския съвет са „взети с решаващото участие“ на 8 народни представители. Тъй като техният избор впоследствие е бил обявен за незаконен с Решение №1/2025 г. по к.д. №33/2024 г. на Конституционния съд, вносителят поставя с първите два тълкувателни въпроса питане относно валидността и правните последици на взетите с тяхно участие решения на Народното събрание.
Така очертаният правен проблем в първoто тълкувателно питане поставя не въпроса за необходимост от тълкуване на посочените в искането конституционни разпоредби, а въпроса за правното действие във времето на решенията на Съда по чл. 149, ал. 1, т. 7. Доколкото въпросът се отнася до настъпили юридически факти преди приемане на решението на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 7, респ. чл. 66 от Конституцията, той има като изходна предпоставка действието във времето на решенията на Конституционния съд по чл. 151 от Конституцията, но само тези от тях, с които се упражняват правомощията му да се произнася по спорове за законност на избора на отделен народен представител или на Народното събрание.
С Тълкувателно решение №14/2013 г. по к.д. №17/2013 г. Конституционният съд постановява следното: „[…] решенията по спорове за законност на избора на президент, вицепрезидент или народен представител, за установяване на неизбираемост и несъвместимост на народен представител, както и за фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията и несъвместимост на съдия влизат в сила от датата на постановяването им, преди тяхното обнародване (Решение №17/1995 г. по к.д. №2/1995 г.). […] От разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията и допълнението, което се съдържа в чл. 14 от Закона за Конституционен съд, се налага изводът, че специално по въпроса за действието на решенията на Конституционния съд във времето то е за в бъдеще или както казва Конституционният съд в Решение №22/1995 г. по к.д. №25/1995 г. и Решение №24/1995 г. по к.д. №30/1995 г., „занапред“.
С втория тълкувателен въпрос се отправя следното питане: „Могат ли такива решения да породят правни последици, ако без тези гласове не е налице изискуемото по Конституцията мнозинство за избор на министър-председател, структура и състав на Министерски съвет?“.
Разпоредбата на чл. 84, т. 8 от Конституцията е неотносима към поставения тълкувателен въпрос, тъй като касае правомощието на Народното събрание да избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон. Видно от съдържанието на въпроса, той се отнася до правомощието на Народното събрание по чл. 84, т. 6 и т. 7 от Конституцията, за които разпоредби не се иска тълкуване. Освен че въпросът не е мотивиран с твърдяна неяснота на конституционна разпоредба като една от предпоставките за даване на задължително тълкуване, следва да се отбележи и че разпоредбата не определя мнозинството (обикновено, абсолютно или квалифицирано), с което Народното събрание може да приема своите актове, в частност решенията за избор на министър-председател, структура и състав на Министерския съвет.
Поставеният от вносителя трети въпрос гласи: „Следва ли решенията за избор на министър-председател, структура и състав на Министерски съвет от 16.01.2025 г. да бъдат обявени за невалидни?“. С този въпрос по тълкувателен път се търси отговор дали посочени решения на Народното събрание са противоконституционни и какъв би бил правният ефект на решение на Конституционния съд, което е в правомощията му по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Предвид това поставеният въпрос не е за тълкуване на Конституцията, а питане относно евентуални последици при упражняването на друго правомощие на Конституционния съд. „Конституционният съд намира за недопустимо чрез тълкуване да се търси или постига заобикаляне, подмяна или нарушаване на конституционно установени правомощия“ (Решение №8/2005 г. по к.д. №7/2005 г.; Определение №16/2024 г. по к.д. №41/2024 г.).
Контролът за конституционосъобразност на приетите от Народното събрание актове, който се осъществява от Конституционния съд на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, не може да се реализира чрез правомощието му за даване на задължително тълкуване по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, към който ефект е насочено искането на вносителя.
Поради горните съображения искането за даване на задължително тълкуване на чл. 1, ал. 2, чл. 67, ал. 1 и чл. 84, т. 8 от Конституцията е недопустимо, поради което следва да се отклони.
Определението е постановено по конституционно дело № 12/2025 г., докладчик Десислава Атанасова.