16 февруари 2026 г.
Фискалният съвет публикува препоръките си към фискалната политика на служебното правителство. Експертите арармират, че тежестта на разходите за персонал стана твърде голяма и наближава 11% от БВП.
І. Законът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. (или т.нар. „удължителен бюджет“) – необходимост от спазване на духа на Закона за публичните финанси и фискалната дисциплина. Твърдо да спазва духа и буквата на Закона за публичните финанси (ЗПФ). Конкретно, следва да бъде спазван член 87 от Закона за публичните финанси: приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения. Включването на социални политики (като индексации и увеличено капиталово финансиране на общините) в удължителния Закон за събирането на приходи и извършването на разходи компрометира принципите на бюджетното законодателство. Неговата роля, според Закона за публичните финанси, е временна мярка за гарантиране непрекъсваемостта на държавните плащания, а не алтернатива на бюджетната политика. Създава се прецедент – чрез бюджета да се компенсират икономическите дисбаланси, които следва да се разрешават чрез структурни реформи. Следователно тези разходи трябва да се извършват само при условия на достатъчно приходи за съответния период. Разходите за инфлационно индексиране на заплатите и капиталово финансиране на общините не трябва да бъдат за сметка на увеличения на държавния дълг.
ІІ. Предварителна подготовка чрез технически анализ на административна реформа за оптимизиране на разходите за публичната администрация. Настоящата политика по заплащане на персонала в обществения сектор трябва да се преосмисли по няколко причини: Тежестта на разходите за персонал стана твърде голяма (близо 11% от БВП); Изпреварващият ръст на доходите спрямо инфлацията стимулира потреблението и генерира още инфлация; Ръстът на заплатите в държавната сфера принуждава работодателите в частния сектор също да увеличават заплатите; Приоритетното увеличаване на заплатите в определени сектори създава усещане за несправедливост и води до протести за по-високи заплати и в другите сектори; Намаляването на населението изисква оптимизация на служителите в целия бюджетен сектор; Режимът по отношение на разпределението на осигурителната тежест между работодател и служител трябва да е еднакъв за всички работещи. ФС счита, че състоянието на отделните сектори и системи изисква значителен набор от реформи, вкл. такива изискващи промяна в модела на функциониране. Добър знак би било Министерският съвет да започне предварителен технически анализ (преглед на публичните разходи) в няколко приоритетни области, административна реформа на бюджетно заетите (численост, структура и функционалност на функционалните сектори и отделните административни единици), пенсионна реформа, здравеопазване и образование. Бихме искали да обърнем внимание, че ЗПФ изисква бюджетите да са в програмен формат, което би означавало, че в рамките на всяка съответна бюджетна процедура отделните министерства са извършвали анализи за ефективност и ефикастност на съответните бюджети и структури, което би подпомогнало изготвянето на необходимата информационна база и доклади. Следва да се имат предвид направените по-рано препоръки от Фискалния съвет: Технически анализ за намаляване на общинската администрация чрез сливане на общини и оптимизация на броя на полицаите, който расте при намаляващо население. Технически анализ за реформа, при която държавните служители и полицаите да плащат личните си осигурителни вноски, както всички останали служители.