15 август 2026 г.

В един августовски петък следобед Министерството на правосъдието публикува Програмата за управление на Република България 2026 г. – 2030 г., Раздел „Правосъдие“.
Програмата дава заявка, че до юли 2029 г. ще бъде изработен нов Наказателен кодекс и осъществена реформа на Наказателно–процесуалния кодекс, въз основа на отделна концепция за наказателна политика, насочена към преодоляване на натрупания формализъм, осъвременяване на системата на престъпленията и наказанията и съкращаване на времето до окончателен съдебен резултат, без да се жертват гаранциите за справедлив процес. Същевременно до юни 2028 г. се предвижда Наказателният кодекс да бъде изменен за целите на въвеждането на Директива (ЕС) 2026/1021 за борба срещу корупцията и за хармонизиране на законодателството във връзка с криминализирането на корупцията в държавите членки.
До края на годината се очаква да заработи механизъм за приоритизиране на производства с висок обществен интерес с оглед „засилената“ антикорупционна политика на правителството.
Управляващите обещават новите членове на ВСС ще бъдат оценявани по „подробни, предварително известни и проверими критерии за професионални и нравствени качества на кандидатите“.
Програмата предвижда „надграждането на изискванията за годишните доклади на председателите на върховните съдилища с цел въвеждане на задължителен отчет по изпълнението на управленските им концепции“. Такива мерки за засилване на отчетността в прокуратурата обаче липсват и няма надежда да бъде преодоляна порочната практика да се изготвят годишни доклади по критерии, поставени от самите отчитащи се – какъвто е случаят със заповедите на главния прокурор, с които постфактум, в края на всяка година утвърждава структурата и съдържанието на годишния доклад на прокуратурата за резултати от дейности за вече изтекъл отчетен период.
Управляващите се заричат до края на тази година да въведат „механизъм за идентифициране, докладване и управление на рисковете от неформално влияние върху магистрати, прокурорски решения, кадрови процедури и чувствителни производства“.
До края на тази година е заявката да бъдат преодоляни на законодателно равнище и проблемите с командироването. Промени в Закона за съдебната власт ще ограничават дългосрочното
командироване, в съответствие с европейските стандарти с акцент върху:
- Максимален общ срок на командироване в едно звено.
- Забрана командироването да запълва трайно вакантни щатни бройки.
- Изискване за публични мотиви, обвързани с временна нужда, а не с кадрова целесъобразност.
- Съдебен или вътрешноинституционален контрол върху повтарящо се командироване.
- Задължение ВСС да открива конкурс при продължителна вакантност вместо да поддържа траен модел на командироване.
За преодоляване на дефицита, свързан с разследване на главния прокурор и неговите заместници, до края на тази година ще се приложи пакет от следните действия:
- едновременно определяне на разследващ и контролиращ ad hoc прокурор/контролен орган още при образуване на производството;
- автоматичен съдебен контрол върху отказите, прекратяването и спирането на производства;
- самостоятелен бюджетен и административен минимум за функциониране на механизма;
- достъп до експерти, ИТ ресурси и оперативни служители без зависимост от прокурорската йерархия;
- премахване на всички законови предпоставки, при които удължаване или процесуално действие зависи от разрешение на главния прокурор или негов заместник.
До края на 2027 г. управляващите имат амбицията да въведат „вътрешни гаранции за самостоятелност, прозрачност и защита от натиск и ограничаване на прекомерната концентрация на вътрешна власт в прокуратурата и гаранции за упражняване на професионалната самостоятелност на прокурорите в рамките на ясни правила, отчетност и защита от нерегламентирано влияние чрез:
- въвеждане на по-ясни правила за вътрешно разпределение на случаен принцип на преписки и дела, включително при производства с висок обществен интерес;
- ограничаване на неформалните методически указания и вътрешни разпореждания, когато те фактически могат да влияят върху конкретни производства;
- повишаване на прозрачността при отказите за образуване, прекратяването и спирането на производства по значими корупционни, служебни и други дела с висок обществен интерес;
- въвеждане на вътрешни гаранции срещу използване на дисциплинарни, кадрови или наказателноправни механизми като средство за натиск върху магистрати.
- оценка на необходимостта от по-устойчив модел за разследване на главния прокурор.
В областта на антикорупционната политика се предлагат следните законодателни мерки със срок за приемане до юни 2028 г.
- Приемане и ефективно изпълнение на нормите на нов закон, регламентиращ създаването и функционирането на Комисията за противодействие на корупцията.
- Изменения в Наказателния кодекс за целите на въвеждането на Директива (ЕС) 2026/1021 за борба срещу корупцията и за хармонизиране на законодателството във връзка с криминализирането на корупцията в държавите членки.
Предлага се провеждането на мащабен обществен и професионален диалог за ключови конституционни промени, съобразени с правомощията на обикновеното Народно събрание, която да предвижда:
- Реформа на Висшия съдебен съвет чрез въвеждане на ротационен принцип на обновяване на състава, по модел, сходен с Конституционния съд, с оглед гарантиране на приемственост и
ограничаване на политическото влияние. - Въвеждане на квалифицирано мнозинство от 3/5 при избор на членовете на ВСС със цел постигане на институционален консенсус.
- Създаване на конституционен механизъм за оспорване на актовете на ВСС пред независим орган, гарантиращ върховенството на правото.
- Въвеждане на възможност за предсрочно освобождаване на членове на ВСС от съответните квоти при извършване на тежки нарушения или обективна невъзможност за изпълнение на функциите.
- Преосмисляне на ролята, мястото и правомощията на Инспектората към ВСС, включително относно запазването му в рамките на съдебната власт или преминаване към модел със смесена компетентност.
- Преразглеждане на статута, функциите и мястото на следствието в системата на съдебната власт с оглед повишаване на ефективността на наказателното правосъдие.
- Промени в уредбата относно мандатите на административните ръководители, условията за повторен избор, възрастта за освобождаване и основанията за предсрочно освобождаване.
- Прехвърляне на управлението на недвижимите имоти на съдебната власт към министъра на правосъдието при гаранции за прозрачност и отчетност.
- В рамките на конституционните промени ще бъдат предложени и такива извън съдебната власт: въвеждане на изрични основания и процедура за предсрочно освобождаване на съдия в Конституционния съд при тежки или системни нарушения, несъвместими със статута на длъжността; възстановяване на свободната преценка на президента при назначаване на
служебно правителство при запазване на постоянно действащо Народно събрание; конституционно гарантиране на правото на разплащания в брой като елемент от икономическата свобода.
Ето какви са акцентите от програмата, които самите управляващи си поставят
Основната цел на програмата за управление на България в сектор „Правосъдие“, приета от правителството тази седмица, е провеждането на стратегически реформи за легитимно правосъдие – прозрачна кадрова политика, дигитализация, децентрализирана прокуратура и европейски стандарти в съдебната система.
За преодоляването на тези негативи приоритетно ще се работи паралелно в няколко направления:
⚖️ Възстановяване на институционалната легитимност в съдебната власт чрез промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), насочени към подготовка на легитимен избор на нов Висш съдебен съвет и нов Инспекторат към ВСС.
Конституционна реформа.
⚖️ Укрепване на независимостта и отчетността на съдебната система посредством изменения в ЗСВ във връзка с необходимостта от детайлни правила при избор на главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС, вкл. въвеждането на механизъм за публична управленска отчетност.
⚖️ Ограничаване на дългосрочното командироване, в съответствие с европейските стандарти с цел повишаване на интегритета и прозрачността в кадровите решения.
⚖️ Промяна на механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници, регламентиран в НПК и ЗСВ, с оглед гарантиране на пълна процесуална, йерархична и практическа независимост предвид констатираните проблеми, свързани с непълна уредба на процесуалните действия, липса на самостоятелен оперативен ресурс, липса на ясно разписан контрол и законодателни празноти, което да доведе до децентрализация и отчетност в прокуратурата.
⚖️ Засилена антикорупционна политика с въвеждане на редица законодателни мерки, както и приемане и ефективно изпълнение на нормите на нов закон, регламентиращ създаването и функционирането на Комисията за противодействие на корупцията.
⚖️ Законодателни изменения, насочени към ускоряване на гражданското производство чрез оптимизиране и окрупняване на отделните производства, намаляване на натовареността на съдебните органи и рационализиране на съдебната инфраструктура и институционална децентрализация.
⚖️ Модернизация на наказателното правосъдие чрез изработване на нов Наказателен кодекс и съществена реформа на НПК, основаващи се на отделна концепция за наказателна политика, насочена към преодоляване на натрупания формализъм, осъвременяване на системата на престъпленията и наказанията и съкращаване на времето до окончателен съдебен резултат, без да се жертват гаранциите за справедлив процес.
⚖️ Регламентиране на изцяло нова рамка за е-правосъдие и употреба на изкуствен интелект.
Подобряване на пенитенциарната система.