(Утвърдени със Заповед № РД-02-29 от 15.12.2017 г. на главния прокурор Сотир Цацаров.)
С Указанията за подобряване на работата на ПРБ по наказателно-съдебния надзор тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров представя приоритетите си – преодоляване причините, водещи до оправдателни присъди, прекратяване на наказателните производства или връщане на делата на прокурора. С указанието се създават задължения за писмено отразяване на причините, поради които не е упражнено правото на протест или е оттеглен протест. Създават се и задължения за анализ на оправдателните присъди, актовете за прекратяване на наказателното производство и актовете за връщане делото на прокурор. В тази връзка се регламентират и задължения за „текущ контрол за изпълнение задълженията и оказване на методическа помощ от горестоящите прокуратури“. Интересни са определенията, които се въвеждат с указанията: съгласно чл. 4 „оправдателна присъда е съдебен акт, с който предадено на съд лице е оправдано изцяло по всички повдигнати обвинения, включително и когато му е наложено административно наказание. Броят на оправдателните присъди е равен на броя на оправданите лица“. Очевидно е, че подобно тълкуване на „оправдателна присъда“ стеснява обхвата на наблюдението и мерките срещу провалите на прокуратурата в съда. Този подход няма за цел повишаване ефективността на ПРБ. Целта е по-скоро манипулиране на статистически данни с оглед излъскване имиджа на прокуратурата. Този подход и тълкуване на термина „оправдателна присъда“ за целите на постигане на формални резултати, води до традиционно високия дял осъдителните присъди, отчитани от ПРБ всяка година – 95 – 97 на сто от всички наказателни производства. Главните ни прокурори обичат да се хвалят с тези резултати. През 2022 г. главният прокурор Иван Гешев заяви следното: „А сега ще ви отговоря искрено: Българската прокуратура постига 95% осъдителни присъди, №1 е в Европа. Но в останалите 5% се концентрират всички проблеми на правораздаването – със законодателството, кадрите, израстването, контрола, в МВР, в съда. Те са огледало на българската съдебна система в наказателен аспект. И ако някой ги анализира, ще види къде са проблемите“.* Изглежда той не е чел указанието на предшественика си.
Високият процент осъдителни присъди, с който се хвали прокуратурата през годините, е некоректен, тъй като в него се включват само изцяло оправдателни присъди и изцяло оправдани по всички обвинения лица, но не включва информация за обема и причините за всички незаконно повдигнати обвинения (по които след това държавата дължи обезщетения). Методът, по който се събира информацията, е манипулативен, тъй като не дава цялостна представа за ефективността на прокуратурата. От данните, събирани от прокуратурата и предприетите мерки за контрол са изключени случаите, в които са повдигнати няколко обвинения, обуславящи по-дълго задържане по време на производството, напр. за участие в организирана престъпна група за наркоразпространение и пр., но накрая оправдаване по тежките обвиненията и осъждане само за по-лекото – напр. за държане на наркотици.** Тези случаи, в резултат на определението за „оправдателна присъда“, формулирани в акта на главния прокурор, са изначално изключени от наказателно-съдебния надзор.
* Вж. повече тук: https://news.lex.bg/гешев-е-за-съдебен-контрол-над-отка/ и тук: https://clubz.bg/126701-bhk_posochi_7_lazhi_na_geshev_che_ne_e_shef_che_mvr_razsledva_che_95_gi_osazhdat.
** Вж. например Присъда № 460005 от 12.04.2024 г. на СГС по н. о. х. д. № 3063/2019 г.