Съдия Валери Раданов поиска обявяване противоконституционност на разпоредби от Кодекса за застраховането

27 май 2026 г.

Конституционният съд образува конституционно дело № 12/2026 г. по искане на съдия Валери Раданов от Административен съд – Силистра за обявяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането в частта относно фразата ,,от датата на изпращане на уведомлението“ и разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 1 от Закона за движението по пътищата.

Факти по делото пред Административен съд – Силистра:

С акт за установяване на административно нарушение е констатирано, че на 07.01.2026 г., жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, който е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП от 28.10.2025 г. Приемайки за осъществени фактите, отразени в акта за установя­ване на административно нарушение, ответникът (началник на група „Охранителна полиция“ към РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра) е издал заповед, с която е приложил спрямо жалбоподателя принудителна ад­министративна мярка по чл. 171, т. 1, б. ,;3“, подб. ,,гг“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца.
Жалбоподателят е оспорил по съдебен ред заповедта за прилагане на принуди­телна административна мярка, по повод на което е образувано административно дело № 24 / 2026 г. по описа на Административен съд – Силистра.

Става дума за разпоредбата от Кодекса за застраховане (КЗ), според която: ,,Информационният цен­тър уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен доrовор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти­те или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказа­телства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застра­ховка“ (чл. 574, ал. 10 КЗ).

Според съдия Валери Раданов критичният пункт от тази разпоредба се свежда до това, че правнозначимо е изпращането на уведомлението, т. е. законодателят ирелевира въпросите кога адре­сатът е получил уведомлението и дали изобщо го е получил, защото 14-дневният срок започва да тече от изпращането. Целта на коментираната нормативна форму­лировка е очевидна – облекчаване дейността на администрацията. Но това все още не пораждаше съществени проблеми в правоприлаrането, тьй като с § 38 от ПЗР на КЗ в чл. 143 ЗДвП е създадена следната ал. 10: ,,Служебно се прекратява регистра­цията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранцион­ния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собствени­кът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на соб­ственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“. Казано с други думи, чл. 574, ал. 10 КЗ предвиждаше само ,,опит“ за уведомяване, но чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП имаше своеобразна „санира­ща“ функция – макар и едва след прекратяването на регистрацията на съответното превозно средство – с изискването за едно вече реално уведомяване“. Гореспоменатото изискване за уведомяване бе утвърдено с тълкувателно поста­новление № 2/05.04.2023 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., I и II коле­гия на ВАС. Някои от основните тези, застъпени посредством тълкувателното пос­тановление, се свеждат до следното: а/ законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратява­не на регистрацията на моторно превозно средство; б/ уведомяването на собствени­ка на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е еле­мент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията; в/ прекратяване­то на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказа­телства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговор­ност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд; г/ знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставо­мерност на деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП; д/ не може да се търси отговорност въз основа на предположение за знание относно факта на прекратяването на регистра­цията; е/ едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистра­цията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на мо­торното превозно средство и с породените от нея правни последици.
Позицията на тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСНК на ВКС по тълк.д. № 3/2022 г., I и II колегия на ВАС би могла да се счита за преодо­ляна посредством § 43, т. 6 от ЗИД на ЗДвП ( обн., ДВ, бр. 64/05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), който заличи от чл. 143, ал. 10, изр. 1 думите „и се уведомява соб­ственикът на пътното превозно средство“. С тази частична отмяна законодателят изрази своята воля да разтовари администрацията о задължението да уведоми соб­ственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство, навярно приемайки, че уведомяването по чл. 574, ал. 10 КЗ е достатъчно.

В искането са развити аргументи, че обвързването на 14-дневния срок с изпращането на уведомлението по чл. 574, ал. 10 КЗ, а не с получаването му, както и премахването на фразата „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“ от текста на чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП, противоречи на право на защита (чл. 56 от Конституцията), принципа на правова държава и правна сигурност (чл. 4 от Конституцията), принципа на пропорционалността (чл. 4 от Конституцията).