12 март 2026 г.
Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе по дело C-43/24, което се отнася до случая на трансжена, която завежда дело за постановяване на съдебно решение, с което да се установи промяната на нейния пол, като се разпореди да бъде променено името ѝ и тази промяна да бъде вписана в нейния акт за раждане. При разглеждането на нейния случай на национално ниво, Върховният касационен съд, действащ като касационна инстанция, е обвързан от Тълкувателно решение № 2/20 от 20 февруари 2023 г. на ОСГК на ВКС. В това решение се посочва, че действащото на територията на България материално право не предвижда възможност за промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на лице, което твърди, че е трансполово. Според посоченото решение правото на Съюза не налага различен извод, тъй като правилата относно гражданското състояние на лицата са от компетентността на държавите членки. Тълкувателното решение се основава по-специално на решение на Конституционния съд от 26 октомври 2021 г., в което същият приема, че понятието „пол“ в българската конституция трябва да се разбира единствено в неговия биологичен смисъл поради моралните и/или религиозните правила и принципи, които трябва да имат предимство пред интересите на трансполовите лица.
Днес обаче Съдът в Люксембург, постанови, че правото на ЕС (по-конкретно член 21 ДФЕС и член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО нотносно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, във връзка с член 7 Хартата на основните права на Европейския съюз) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка. Освен това правото на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза.