20 март 2026 г.
Калина Чапкънова до 2017 г. е прокурор, в различни периоди е заместник, изпълняващ функциите и титуляр на поста административен ръководител на Окръжна прокуратура – Бургас. През 2017 г. – по предложение на Цветан Цветанов и Данаил Кирилов, с препоръка лично от Борис Велчев и с отличие от Сотир Цацаров – е избрана за член на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. Публично известните ѝ професонални успехи се свеждат до ролята ѝ на наблюдаващ прокурор по разследването на атентата в Сарафово, при който загинаха седем души, но обвинението така и не стигна до разкриване на организацията, която стои зад терористичния акт.
На 11 март 2026 г. Калина Чапкънова настървено защити позицията си за оставяне на Борислав Сарафов на поста на главен прокурор за практически неопределен период от време. Тази позиция заслужава анализ, тъй като добре илюстрира демагогските качества на членовете на твърдото мнозинство във ВСС, чиито решения са в унисон с интересите на определени олигархически и политически кръгове в България. Всички виждаме проблемите, които създава оставането на Борислав Сарафов като фактически изпълняващ длъжността на главен прокурор. За това и монолитната съпротива на членовете на ПК на ВСС изглежда мотивирана от интерес извън интересите на обществото. Логично е да попитаме: Cui bono? Кой има интерес и мотив от тяхното поведение?
Искането на правосъдния министър за определяне на нов и. ф. главен прокурор е аргументирано с факта, че след 21.07.2025 г. Република България няма легитимен главен прокурор – нито титуляр на длъжността, нито изпълняващ функциите. Това е становището на върховната съдебна инстанция по наказателни дела, според което върховните съдии третират актовете на заявяващия се като „и.ф. главен прокурор“ Борислав Сарафов като непораждащи предвидените правни последици за акт на главен прокурор. Становището е съобразено с ясната воля и легитимна цел на законодателя да ограничи временното изпълняване на функциите на главен прокурор до шест месеца след влизането в сила на промените в Закона за съдебната власт – чл. 173, ал. 15. Според Калина Чапкънова обаче това е просто „едно съждение относно определени факти, на които, се придава правна значимост“, а ВСС е сезиран с едно правно установяване от страна на министъра, което „е извън неговата компетентност като министър на правосъдието“.
Ето изявлението на Калина Чапкънова, както е отразено в пълния стенографски протокол на заседанието на ПК на ВСС, проведено на 11 март 2026 г.:
Аз много внимателно слушах господин министъра днес и даже си записах някои от допълнителните аргументи, които бяха развити пред Прокурорската колегия. Най-общо, колеги, аз останах с впечатление, че господин министъра ни призовава да действаме единствено на база вътрешното си убеждение и на неписаните принципи на нашето съзнание, да изхождаме от собственото си виждане за добро и лошо, за справедливо и несправедливо. Колеги, тези постулати ми се струва, че бяха характерни някъде назад, даже в додържавното общество. Не може от позицията, в която днес разглеждаме и анализираме проблема, така да се каже, с който сме сезирани, по-скоро искането, с което сме сезирани и с функциите, които имаме, да се абстрахираме от правната норма и да стъпим единствено на собствените си виждания за добро и лошо, за целесъобразно и нецелесъобразно. Няма как да се абстрахираме от конкретна правна норма и по-скоро от вече прекрасно анализираната за мен норма на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт от г-н Петров. Аз съм застъпила аналогично становище още първоначално, когато разглеждахме въпроса. Няма да се спирам на него. За мен една норма може да има ретроактивно действие само ако изрично е предвидено. Развила съм къде се коренят моите аргументи. Няма да повтарям разпоредбата на чл. 14 от Закона за нормативните актове, нито да цитирам чл. 5, ал. 3 от Конституцията, които министър Янкулов много добре познава и всички онези, според мен, юристи, които ни гледат и слушат. Действително в теорията има две становища по този въпрос и мисля, че не бива да бъдем упрекнати, че ние застъпваме едно становище, което не се харесва на една част от магистратите. Може би се харесва и се споделя, но тук даже не става въпрос за харесване, а става въпрос за правни аргументи. В продължение на това, с което започнах, колеги, мисля, че преди да пристъпим към разглеждане по същество на предложението, с което сме сезирани, трябва да подходим на основата на закона и да уточним, първо, предмета на това предложение, съответно и до колко лицето, което ни е сезирало е активно легитимирано да сезира Прокурорската колегия, макар че, разбирате, че в случая се касае за недиректно, а индиректно сезиране чрез Пленума на Висшия съдебен съвет. Всички тези въпроси за мен имат изключително голямо значение, защото те са свързани с въпроса за допустимостта на разглеждането на това предложение, а преди едно предложение бъде разгледано по същество задължително следва да се обсъди въпросът за неговата допустимост. Аз ще се върна на предмета на предложението, с което сме сезирани. Първо, според мен, по същество това предложение представлява едно съждение относно определени факти, на които, според мен, се придава правна значимост или казано с други думи, предметът на искането, с което сме сезирани представлява едно правно установяване от страна на министъра, което по мое мнение е извън неговата компетентност като министър на правосъдието. И, за да съм точна, ще цитирам. Това правно установяване съдържа следния текст: след 21.07.2025 г. Република България няма легитимен главен прокурор нито титуляр на длъжността, нито изпълняващ функциите. Колеги, отново застъпвам позицията, че това за мен представлява едно съждение, на което се е опитал вносителят на предложението да придаде определена правна стойност. Няма да се спирам върху въпросите и да разсъждавам каква е причината, за да бъде направено това съждение, какви мотиви има, защото без мотиви действие няма, какви цели и интереси се преследват с това предложение – дали те са именно за защита на правовия ред или излизат много над това, или евентуално биха могли да имат някакъв политически контекст, или политическа природа. Мисля, че с оглед позицията, която заемам, това не е точно моята функция днес. Моето желание е да се спра единствено на правните аргументи, за които многократно бяхме цитирани, че трябва да бъдат игнорирани от нас и да разсъждаваме единствено по целесъобразност и, както казах, въз основа на вътрешното си убеждение. Мисля, че първо трябва да разгледаме въпроса, както казах, за допустимостта на предложението на господин министъра. Това правно установяване, което, мисля, буквално цитирах, за мен няма правна стойност и не може да бъде валидно да сезира Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, за да ревизира вече влязъл в сила стабилен административен акт, каквото представлява и нашето последно решение, касаещо въпроса за изпълняващия функциите „главен прокурор“.
Правото и задължението на дадено лице да упражнява държавно-властнически правомощия, каквито представляват правомощията на изпълняващия функциите „главен прокурор“ възниква по силата на административен акт, който в случая следва да издаде кадровият орган, а именно Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Съответно, погасяването на правото и задължението на дадено лице да упражнява тези държавно- властнически правомощия може да настъпи само при предпоставките, които са визирани в закона. Наличието или липсата на тези предпоставки могат да се установяват единствено от кадровия орган на съдебната система, който в случая представлява Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет в случай, че установи, че дадено лице не може да изпълнява тези си правомощия, съответно би могла да издаде акт за освобождаване на това лице. Ако прецени, че не са налице предпоставките за упражняване, също може да издаде такъв акт. Може и да издаде акт за установяване на определени обстоятелства и да декларира наличието на такива обстоятелства, ако те са налице по отношение на изпълнението именно на тези държавно-властнически правомощия. Както заявих, всички тези правомощия на Прокурорската колегия тя упражнява след като издава актове, които имат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 27 (?), ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. В конкретния случай ще цитирам решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 21 от 16.06.2023 г., т. 1.1: считано от 16.06.2023 г. Борислав Боби Сарафов е определен, на основание чл. 175, ал. 4, изречение второ от ЗСВ, за изпълняващ функциите „Главен прокурор на Република България“ до встъпване в длъжност на нов Главен прокурор на Република България. Така постановеното решение на Прокурорската колегия е подлежало на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт, което оспорване е било реализирано от министъра на правосъдието макар и с недопустима жалба. Макар и, както казах, сезиран с недопустима жалба, Върховният административен съд е имал възможност да направи систематичен анализ на разпоредбите на Закона за съдебната власт, по силата на които се определят и освобождават изпълняващите функциите на административните ръководители в органите на съдебната власт, които, видно от определение № 8013 от 19.07.2023 г. на 3-членен състав на Върховния административен съд по административно дело № 6486 от 2023 г. и определение № 8197 от 2023 г., именно Прокурорската колегия разполага с правомощието да решава въпросите относно определянето, освобождаването на и.ф. главния прокурор. С посоченото решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е упражнила свое правомощие да определи изпълняващ функциите „главен прокурор“ като това е осъществено и е станало с краен срок до встъпване в длъжност на нов Главен прокурор на Република България. По силата на така влезлия в сила административен акт е възникнало правото и задължението на г-н Сарафов да упражнява държавно-властнически правомощия в качеството си на изпълняващ функциите „главен прокурор“ до встъпването на нов такъв. След възникването на това право и съответно задължение на г-н Сарафов да изпълнява функциите на главен прокурор е била приета разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ. Няма как да не се съобрази с това, Прокурорската колегия е разгледала новия текст, няма отново да се спирам на съображенията за това, и е приела, че същият е неприложим по отношение на г-н Сарафов, тъй като това правно положение закрепено с индивидуален административен акт, каквото е решението на Прокурорската колегия, е възникнало преди влизането на тази норма в сила и тъй като сме приели, че нормата няма ретроактивно действие, съответно Прокурорската колегия на проведено заседание на 24 септември 2025 г. е взела решение по т. 26, с което се установява, че Борислав Боби Сарафов е изпълняващ функциите „Главен прокурор на Република България“ до встъпването в длъжност на нов Главен прокурор на Република България по силата на влязъл в сила административен акт, а именно това е решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 21 от 16.06.2023 г. по т. 1.1. Както вече споменах, така постановеното решение на Прокурорската колегия по своята правна природа представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, с който се констатира и се декларира, че не са налице законови предпоставки за погасяване на правото и задължението г-н Сарафов да изпълнява функциите „главен прокурор“. Така постановеното решение на Прокурорската колегия е подлежало на обжалване пред Върховния административен съд, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт, който изрично сме посочили в нашето решение по т. 26.5 от Протокол № 31 от заседанието, което е проведено от Прокурорската колегия на 24.09.2025 г. В предвидения законоустановен срок това решение на Прокурорската колегия, този декларативен и констативен административен акт не е бил обжалван, поради което той е влязъл в сила и е придобил качеството на стабилен административен акт. С оглед на така постановеното решение, както вече стигнахме всички до извода, на компетентния орган, какъвто представлява Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, след 21.07.2025 г. г-н Сарафов има функциите на Главен прокурор на Република България до встъпването в длъжност на нов Главен прокурор на Република България, тоест всички тези хронологично изложени от мен действия от страна на Прокурорската колегия, които са обективирани с нейните актове и за пореден път да повторя, че представляват административни актове, които в случая са стабилни и са влезли в сила, налагат извода, че предложението на министъра на правосъдието за определяне на временно изпълняващ функциите „главен прокурор“ е лишено от предмет предвид обстоятелството, че по силата, отново наблягам, на стабилен административен акт издаден от компетентен орган, какъвто е Прокурорската колегия, вече е упражнено това правомощие за избор на изпълняващ функциите „главен прокурор“. Аз няма да бъда толкова подробна с теорията, но все пак и аз си направих труд и проверих в някои учебници, по които учат всички юристи, в които ясно е упоменато какво означава един административен акт да е влязъл в сила и това означава, че същият е станал необжалваем и като такъв валидно може да поражда правни последици. Влезлите в сила административни актове означават, че те са задължителни за всички страни, които са обвързани от правната сила на тези административни актове. Аз ще си позволя да завърша с думи на министър Янкулов, че в правовата държава е нетърпима настоящата ситуация, която аз определям като атака върху независимостта на съдебната власт, която атака е върху Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и от която демонстративно се иска да игнорира Закона за съдебната власт и процесуалните закона, така както тя ги тълкува и съответно да не се съобрази с влезли в сила административни актове. Това е моята позиция относно допустимостта на предложението, с което сме сезирани и с един от аспектите на тази допустимост, а именно какъв е предметът на предложението, с което сме сезирани, тъй като за мен няма предмет, който да има правна стойност и съответно валидно да може да породи определени действия, които са свързани с преразглеждане на вече решен от Прокурорската колегия въпрос. Мисля, че не е нужно да се спирам на втория аспект от допустимостта на едно такова искане и доколко министърът е активно легитимиран да ни сезира и по-скоро кои са правилата, които трябва да следваме и които трябва да съобразяваме в тази хипотеза.
Повече няма да взимам отношение. За мен искането е недопустимо и като такова то не бива да бъде разглеждано по същество.
Снимка: екранна снимка от видеоматериал на БТА, „Калина Чапкънова: Законът не ни позволява да преразгледаме избора на Сарафов за и.ф. главен прокурор“.