През изследвания период – от юни 2023 г. до септември 2025 г. – Окръжен съд – София се е произнесъл по шест жалби срещу прокурорски откази за образуване на наказателни производства. От тях в три случая съдът е потвърдил постановление на прокурора. В останалите случаи съдът е прекратил производствата. Пет от шестте производства са за престъпление по служба по чл. 282 от Наказателния кодекс. Две от производствата са срещу нотариуси, три – срещу кметове, една – срещу управител на етажна соственост.
1.1. През август 2025 г. Окръжен съд – София потвърждава прокурорско постановление за отказ да се образува наказателно производство по чл. 282 НК във връзка с твърдения за изготвянето на множество планове (помощни, парцеларни, на новообразуваните имоти и кадастрални) на вилни зони и селищни образувания в землището на Община С., с цел незаконосъобразно получаване на средства от бюджета. Според съда „от събраните материали не се установява за една и съща дейност по изготвяне на плановете на новообразувани имоти да са провеждани идентични обществени поръчки или да са сключвани дублиращи се договори без основание, както се твърди в жалбата, поради което съдът счита, че липсват данни за осъществено нарушение на закона и присвояване на суми от бюджета“. Коментар: за съжаление от мотивите на акта не може да се установи как конкретно е бил засегнат жалбоподателят от приемането на тези „множество“ планове. Във всички случаи се установява, че плановете са приети въз основа на законови разпоредби, а конкретните възражения на жабоподателя са предмет на съдебно производство пред административните съдилища.
1.2. През май 2025 г. Окръжен съд -София потвърждава прокурорско постановление за отказ да се образува наказателно производство по чл. 282 НК за бездействие на кмета на Пирдоп да вземе мерки срещу опасен строеж в съседство от имота на подателя на сигнала. От преписката е установено, че кметът е разпоредил на собствениците да поправят строежа, но след като заповедта му не е изпълнена, по-нататъшни действия не са предприети поради липса на средства в бюджета на община Пирдоп за 2023 г. и 2024 г. Съдът намира, че няма данни кметът да е изпълнил състав по чл. 282 НК, нито от обективна страна – кметът е предприел действия в изпълнение на закона, нито от субективна страна – кметът не е действал с пряк умисъл и особена цел – да набави облага или причини вреда. Коментар: изглежда, че при тази логическа конструкция на мотивите, кметът не би носил наказателна отговорност дори ако бе изпълнил състава от обективна страна – т. е. при пълно бездействие от негова страна да осъществи контрол върху опасния строеж. Казусът поставя и въпроса за липсата на отговорност за бездействието да се предвиди бюджет за премахване и поправяне на опасни строежи в продължение на две години.
1.3. Същия месец Окръжен съд – София потвърждава отказ за образуване на наказателно производство по жалба за престъпление по чл. 282 НК, извършено от помощник-нотариус, издал нотариален акт за имот по обстоятелствена проверка, въпреки наличие на нотариален акт за дарение на същия имот в полза на жалбоподателя. Според прокуратурата и съда, грешката на нотариуса е оправдана, тъй като в различните документи двата имота – този, който е предмет на обстоятелствената проверка и този, който е бил дарен – са с различно описание по площ. Съдът приема, че при по-задълбочена проверка, помощник-нотариусът би установил съвпадение между двата имота. Въпреки това съдията е счел, че „неполагането на повече усилия от страна на помощник-нотариуса не може да се тълкува като такова нарушение или неизпълнение на служебни задължения, което да осъществява състав на престъпление“. Според съда помощник-нотариусът не е действал със съзнанието, че съставените констативни нотариални актове противоречат помежду си по отношение на титуляра на правото на собственост върху един и същи имот. Освен това – допълва съдът – противоречието в двата нотариални акта би могло да бъде преодоляно в различно производство – по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, в което по исков ред да бъде установено качеството на едно или друго лице като собственик на целия имот или на части от него. Коментар: тълкуването на 282 НК напълно го обезопасява по отношение всяка отговорност на длъжностно лице, дори в случай като този, когато безспорно се установява, че при по-задълбочена проверка, помощник- нотариусът би установил колизията между двете права и не би издал нотариален акт за обстоятелствена проверка. При това положение собствеността на първия собственик остава незащитена, а той – принуден да води дълго и скъпо производство, за да установи правата си.
1.4. През март 2025 г. Окръжен съд – София се произнася във връзка с подадена до Върховна прокуратура жалба и сигнал поради отказ да се образува наказателно производство срещу нотариус за престъпление по чл. 282 НК. Жалбоподателят обаче, вместо да обжалва отказа пред съда, е подал жалба до Върховна прокуратура. Производството е прекратено и върнато на прокуратурата за прилагане на жалбата до съда. Коментар: мотивите на акта са объркани и от тях е трудно да се извлече извод за основанието за прекратяване на производството. Изглежда, че, от една страна, прокуратурата е препратила до съда не жалба, а сигнал, адресиран до главния прокурор. От друга страна, жалбата е подадена неправилно, вместо срещу отказа на прокурора да образува наказателно производство, срещу постановлението на горестоящата прокуратурата, с което този отказ е потвърден. От трета страна, изглежда жалбата е подадена до Софийски градски съд, т. е. има известни недоразумения относно местната подсъдност. И накрая, оказва се, че жалба до съда поначало липсва в изпратените от прокуратурата материали. Озадачаващо е, че съдът е прекратил производството, вместо да разпореди попълване на преписката с липсващите документи, след което да се произнесе относно допустимост, подсъдност или по същество. Очевидно е, че считащият се за пострадал от престъпление е допуснал грешки, като след потвърждаване на отказа от апелативен прокурор, не е обжалвал направо пред съда, а е подал жалба по стария ред до горестоящата прокуратура – в случая Върховна прокуратура. Смущаващо е, че на 06.12.2024 г. прокурор от Върховна прокуратура е потвърдил постановлението за отказ, въпреки че не е бил компетентен да се произнесе по него, предвид разпоредбата на чл. 213, ал. 4 НПК, която въвежда на съдебен контрол на този етап.
1.5. През август 2024 г. Окръжен съд – София оставя без разглеждане жалба срещу отказ на Районен съд – Костинброд, ТО – Своге да образува наказателно производство за измама и злоупотреба с чужди парични средства срещу управител на етажна собственост. Мотивите на съда са, че постановлението за отказ не е обжалвано пред горестоящата прокуратура, а родово компетентен е Районен съд – Своге.
1.6. През май 2024 г. Окръжен съд – София оставя без разглеждане поради просрочие жалба срещу отказ да се образува наказателно производство по сигнал за престъпление по чл. 282, ал- 2 НК, за бездействие на кмета на Ботевград да изгради път в село Радовина, поради което засегнатият не е можел да ползва вилата си в местността Лъга в същото село.
