7 октомври 2026 г.
Снимка: Източник БНР.
Почти 11 300 души са преминали през Народния съд в България, а мащабът на репресиите и личните истории зад присъдите продължават да излизат наяве. Това показва вторият том на мащабното изследване „Народният съд – герои и антигерои“, представен от проф. Мартин Иванов. По думите му над 90% от членовете на Народния съд, за чиито биографии има данни, са били комунисти, а повече от половината са имали лична връзка с убити партизани. Само председателите на съставите са били юристи, а защитата на подсъдимите често е била формална.
Това, което се убедих от работата ми проекта за Народния съд е, че няма политическа кауза, която заслужава да бъдат изправени българи срещу българи. За съжаление ние този урок на историята все още не сме го научили и се опасявам, че ще се наложи да си го припомняме, казва в интервю пред БНР историкът проф. Мартин Иванов.
„Темата за Народния съд е важна, защото е тема от историята, която ни разделя. Бяхме свидетели на историческо събитие преди дни, което повече ни обединяваше, но историята е пълна със събития, които не са свързани с толкова положите емоции. Крайно време е да погледнем истинските проблеми в очите, а не да се крием зад кухи фрази, които сме свикнали да ги преповтаряме“, допълва той.
Изследователите разкриват една много по-многопластова история. Наред с тези клишета – фашисти, убийци и заслужено наказани е и унищожението на цвета на нацията, се откриват три големи групи хора от информацията на тези 11 000 българи минали през Народния съд. Първата група е на хората, били участници и работили в службите за сигурност на Царство България и се борили срещу комунистическата опасност – рязане на глави, изтезания. Вероятно го е имало в нашата близка история, но същевременно обаче се натъкваме на хора, които бихме определили като част от националните и местните елити. Съдени са племенниците на Левски и Иван Вазов, съпруга на внучката на баба Тонка, внукът на Бачо Киро, синовете на Райна Княгиня, все наследници на хора, градили модерната българска държава. Третата група е на хората, попаднали там заради междуличностни отношения с натрупани злоба и завист, междусъседски и фамилни неща, с каквито се сблъскваме в ежедневието.
За него истината е, че ако се отвори тази кутия на Пандора и се тръгне на такава саморазправа, няма гаранция, че тези, които гласовито агитират за нов Народен съд, няма да попаднат вътре.
Установени са членове на съдебните състави на Народния съд, в които е имало юридически неграмотни хора – шивачки, овчари и т. н. Близо 90% от всички съдии са активни членове на комунистическата партия – политически партиен съд. Над половината от съдиите са били в близко родство с хора, загинали в партизанската война – не безпристрастни хора и виждат възможност да отмъстят за своите близки. На трето място хора, които не са юридически грамотни – професии като учители, шивачи до овчари. Пъстра е професионалната палитра, но не говори в полза на професионализма при произнасянето на присъдите.
За разлика от страни от централна Европа, където тези съдебни процеси са продължили до 1952 година, у нас Народният съд е приключил всичко за четири месеца – от декември 1944 до края на април 1945 г. Докато в Европа тези процеси продължават до 1952 г. За сравнение във Финладия осъдените са шест човека с присъди между две и пет години.
Предстои да излезе и третият том на изследването, екипът зад него включва преподаватели от Софийския университет „Свети Климент Охридски“, Нов български университет и Института за исторически изследвания.
Цялата информация по проекта за Народния съд е на официалния сайт – narodensad.bg.
Източници: БНР и Euronews Bulgaria, заглавието е на БНР.