9 септември 2025 г.
Депутатите Божидар Божанов и Надежда Йорданова внесоха в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който се въвеждат редица изключения при прилагането на института на следствената тайна, както и известни гаранции срещу злоупотреба с него от страна на прокуратурата. Със законопроекта се предлага също така въвеждане на публичен регистър на актове на прокуратурата, с които отказва да образува или прекратява вече образувано наказателно производство. Съобщения за постановленията за спиране е предвидено да се публикуват в ЕПЕП, без текстовете на самите постановления. Предлагат се още и минимални гаранции за спазване случайното разпределение на делата при гледане мерки за неотклонение.
Припомняме, че до 2023 г. следствената тайна беше съвсем оскъдно уредена в чл. 198 от НПК, съгласно който материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора, а когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото, като в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс (НК). В българското законодателство няма легално определение на понятието „следствена тайна“, но, както констатира Конституционният съд (вж. Решение № 9 от 04.10.2011 г. по к. д. № 7/2011 г.), следствена тайна могат да бъдат само данни от разследванията, които извършват компетентните органи на досъдебното производство. Липсата на правна уредба дава аргумент на прокуратурата да третира всички данни по прокуроските преписки като следствена тайна безсрочно.
Внесеният законопроект не е първият опит да се регламентират ограничения при прилагане на института на следствената тайна. Публична тайна е, че твърде общата и непрецизна регламентация създава възможности за злоупотреба от страна на прокуратурата в нарушение на презумпцията за невиновност. Освен това следствената тайна служи като аргумент на главния прокурор за ограничаване достъпа до обществена информация относно преписки и наказателни производства, дори когато те са за случаи с широк обществен отзвук, включително разследване на престъпления свързани с нерегламентирано влияние върху магистрати. Следствената тайна се използва от главния прокурор и като основание да избегне отчетност по конкретни наказателни производства пред Народното събрание и неговите комисии. Това се случва не без подкрепата на Конституционния съд и неговото казуистично тълкуване на принципа на разделение на властите, в ущърб на контрола над прокуратурата и главния прокурор (вж. цитираното по-горе решение по к. д. № 7/2011 г).
През 2022 – 2023 г. в 48-то и 49-то народно събрание вече бяха предложени известни ограничения на правомощията на наблюдаващия прокурор при разрешаване разгласяването на материали по преписки, както и възможности за достъп на медии и НПО до постановленията за отказ да се образува наказателно производство. До момента са приети единствено ограниченията върху възможностите на наблюдаващите прокурори да вдигат следствената тайна за материали, получени при използване на СРС-та. Тези ограничения, бяха приети, като допълнения в чл. 198, ал. 1 от НПК (ДВ, бр. 48 от 2023 г).
Със законопроекта се предлага още задължение за публикуване на съобщение за издадените постановления за удължаване срока на разследването. В съобщението трябва да се включва състава на престъплението, има ли привлечен обвиняем, обща продължителност на разследването.
Приемането на предложените със законопроекта текстове в НПК, е ключово за постигане отчетност на прокуратурата и главния прокурор и гаранция срещу злоупотреба с изключителния властови ресурс на прокуратурата и повишаване общественото доверие в нея.