25 март 2026 г.
Върховният представител на Съвета за мир за Газа, Николай Младенов отчете пред Съвета за сигурност на ООН, че първата фаза на мирния план за Газа е до голяма степен изпълнена – примирието устоява, всички заложници са освободени, хуманитарната помощ се разширява, Националният комитет за управление на Газа е конституиран, петнадесет палестински технократи са готови да поемат гражданската администрация, международната стабилизационна сила набира форма. Това, което обаче остава неизпълнено е разоражаването на Хамас в Газа. Това означава Газа да остане разделена и разрушена, а два милиони палестинци да останат да живеят в отчаяние и радикализация под контрола на Хамас. Без разоръжаване на военните групировки в Газа няма реален път към палестинска държавност.
Ето пълния текст на съобщението, което той сам публикува в профила си във Фейсбук:
Днес за първи път се обърнах към Съвета за сигурност на ООН в качеството си на Върховен представител за Газа. Дойдох с един ангажимент: да кажа истината, дори когато е неудобна.
Започнах от 7 октомври 2023 г. Защото нито рамката, която изграждаме, нито изборите, които искаме Израел и Хамас да направят, могат да бъдат разбрани без тази отправна точка. На 7 октомври Хамас извърши умишлена, предварително планирана атака срещу Израел. Тов беше най-смъртоносният ден за еврейския народ от Холокоста насам. Осъдих го без резерви тогава и го правя отново днес.
Онова, което последва, беше военна операция в Газа, причинила унищожение и страдание в огромен мащаб. Над два милиона палестинци преживяха седемнадесет месеца война. Десетки хиляди загинаха.
Не трябва да поставяме знак на равенство между двете трагедии. Но трябва да ги виждаме едновременно и в пълнота. Ужасът от 7 октомври не намалява страданието на палестинския народ. И страданието на палестинския народ не намалява ужаса от 7 октомври.
Четири месеца след приемането на Резолюция 2803, Фаза 1 на Всеобхватния план е до голяма степен изпълнена. Примирието устоя. Всички заложници бяха освободени. Хуманитарната помощ се разширява. Националният комитет за управление на Газа е конституиран. Петнадесет палестински технократи са готови да поемат гражданската администрация. Международната стабилизационна сила набира форма. Благодарих на гарантите — Египет, Катар, Турция и САЩ — за неуморните им усилия.
Но най-важното развитие от ноември насам, онова, което по същество получава най-малко публично внимание, е рамката за разоръжаване на въоръжените групировки в Газа. Тя е договорена с всички гаранти и е официално представена на всички страни. Принципът е ясен: една гражданска палестинска власт, една правна система и монопол върху оръжията. Без изключения. Без отстъпки.
Поисках от членовете на Съвета за сигурност две неща: да потвърдят публично, че разоръжаването е единственият път напред; единственият път към възстановяване, към изтегляне на израелските сили, към правото на палестинския народ на самоопределение и държавност. Поисках да използват цялото си влияние, за да убедят Хамас и всички фракции да приемат рамката без забавяне. Всеки изгубен час носи човешка цена.
Описах пред Съвета какво означава провалът: Газа, разделена на две. Едната част с два милиони палестинци, разрушена и без перспектива, под контрола на Хамас. Отчаяние и радикализация, без никакъв реален път към палестинска държавност.
Но описах и какво означава успехът. Газа, в която стоките преминават свободно през граничните пунктове. Газа, в която младите палестинци не стоят на опашка за хуманитарни дажби, а посещават университети. Газа, в която детето, родено догодина, расте в дом, а не в палатка, и се учи в училище, а не в заслон. Всичко това е постижимо.
Това е изборът пред всички страни в конфлиикта. Това е и изборът пред Съвета за сигурност на ООН. Нова война или ново начало. Непоносимото статукво или по-добро бъдеще. Трета възможност не съществува.
Снимка: източник профил на Николай Младенов в Мета.