26 март 2026 г.
По искане на служебния кабинет Конституционният съд образува конституционно дело № 8/2026 г., по което ще установява противоконституционност на решението на Народното събрание от 13 март за предприемане на мерки срещу ценовия шок от високите цени на суровия претрол и природния газ. С това решение Народното събрание възлага на Министерския съвет да предприеме спешни мерки за ограничаване на негативните икономически последици, да приеме програма за подкрепа на предприятията и публичните услуги, засегнати от увеличените разходи за енергийни ресурси със съответно съдържание. Решението предвижда подпомагане на най-уязвимите социални групи от населението с доходи под прага на бедност, подкрепа на най-засегнатите сектори – земеделски производители, ключови публични институции в областта на здравеопазването и образованието, градския транспорт и транспортния сектор. Парламентът предвиди и създаване на специален фонд към Министерството на финансите, чрез който да са администрират и разходват средствата.
Според вносителя това решение навлиза в сферата на компетентност на правителството в нарушение на конституционно установения баланс между властите, което е конституционно недопустимо с оглед на принципа на разделение на властите. То не съобразява изпълнително-разпоредителните правомощия на Министерския съвет в бюджетната сфера и крие риск от нарушаване на въведените от законодателя с императивната норма на чл. 87, ал. 1 от ЗПФ ограничения и правила, които в условията на неприет от Народното събрание държавен бюджет за 2026 г. не могат да надхвърлят предвиденото в Закона за публичните финанси и Закона за
събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. Съгласно правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗПФ, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на
трансфери е в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на
Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели. Приетото в решението на НС се явява в явно противоречие както със законовото правило относно събирането на приходите, така и с правилото за извършването на разходи. Извършването на разходи не се вписва и в допустимото от разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. Според
мотивите на Решение № 2 от 2025 г. на КС по к. д. № 13/2024 г. „Несъобразяването с действащата законодателна рамка от страна на Народното събрание нарушава формалния компонент
на принципа на правовата държава – правната сигурност, като има за последица ерозия на принципа на разделение на властите.“
От действащото законодателство, включително Закона за публичните финаси, Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., Административнопроцесуалния кодекс, Закона за нормативните актове, Закона за държавните помощи, Закона за Българската банка за развитие, Закона за експортното застраховане и други закони, не произтича правно основание за приетото от Народното събрание решение. Според практиката на Конституционния съд наличието на първична законова уредба,
която да очертава ясно границите на компетентност на органите на изпълнителна власт, гарантира, че изпълнително-разпоредителната дейност няма да прерасне в произвол (Решение № 4 от 2019 г. по к. д. № 15/2018 г.). Забраната за произвол е важен материалноправен компонент от съдържанието на правовата държава (Решение № 1 от 2005 г. по к. д. № 8/2004 г.).