11 март 2026 г.
Асоциацията на прокурорите в България е сдружение, в което членуват 533 прокурори – около една трета от всички български прокурори. Вчера „Научно-експертният съвет“ към сдружението представи проект за принципни критерии при обсъждане на кандидатури за главен прокурор. Представените критерии включват изискване новият главен прокурор да познава отвътре работата на прокуратурата, т. е. да е прокурор (а може би следовател) от кариерата, системен играч. От друга страна кандидатът трябва да е доказал своята независимост. От трета страна – да има управленски опит, какъвто в прокуратурата е възможно да се придобие единствено на позицията административен ръководител.
Тези три изисквания напълно се изключват едно друго.
Прокуратурата е затворена йерархична структура, изразяването на мнение не се поощрява, дори е забранено. Така че неясно е как ще се установи вътрешната независимост на експерт, който е бил част от прокуратурата в ерата „Цацаров – Гешев – Сарафов“ и е мълчал, въпреки всички скандали около управлението на прокуратурата.
От друга страна административните ръководители са пряко подчинени на главния прокурор и сред тях не се откроява нито един, който да е изразил независима публична позиция, преди да бъде дисциплинарно застрашен.
Българските прокурори издигнаха стена от мълчание около „Седемте джуджета“, „Нотариуса“, „ЦУМгейт“, „Списък за бърз контрол“, „Барселонагейт“, КТБ, „Хемусгейт“ и т. н. Как обществото би могло да се довери на прокурор, заемал ръководен пост в прокуратурата по времето на замитането на тези скандали.
Прокурорите безропотно търпят кадруването, търговията със зависимости, очевидно незаконните решения на прокурорската колегия на ВСС. Нито един прокурор не излезе с позиция за изясняване ролята на вестоносеца до Гешев, малко преди освобождаването му от поста главен прокурор. Никой не критикува решението на Прокурорската колегия да не приложи закона и да остави Сарафов на поста след изтичане 6-месечния срок. Вместо да бави преписки и разследвания поради високо натоварване и незапълнени щатни бройки, независимият прокурор би се опълчил на кадровия орган. Досега не сме чували за такъв случай.
Ако се приеме, че е добре прокуратурата да се оглави от прокурор от кариерата, в критериите за избор на нов главен прокурор, трябва на първо място да се отчетат обективните данни за приноса на кандитата за ефективното разследване на престъпления. Трябва да се оповестят конкретните случаи, в които ръководените от него разследвания са приключили с влязла в сила присъда и с одобрени от съда споразумения, колко от разследванията, които е ръководил кандидатът са приключили успешно; трябва да се отчетат всички преписки, по които този кандидат е вземал решения и тяхното приключване, най-вече по случаи довели до осъждане прокуратурата и държавата заради незаконно обвинение или липса на ефективно разследване – както пред националните съдилища, така и пред Европейскя съд по правата на човека. Магистрати, станали причина за причиняването на вреди и плащането на обезщетения от българския данъкоплатец, нямат място не само в управлението на прокуратурата, но изобщо в съдебната система.
Електронен съдник припомня, че висящите дела срещу прокуратурата по ЗОДОВ към 2022 г. са повече от 1100 – ХИЛЯДА И СТО. Информацията беше предоставена от ПРБ на Гешев. ПРБ на Сарафов отказва да даде такава информация
Ето и конкретните критерии предложени от Асоциацията:
I. Професионален опит и познаване на прокуратурата
Кандидатът за главен прокурор следва да притежава значителен практически опит в работата на прокуратурата и задълбочено познаване на нейната организация, функции и отговорности. Прокуратурата е институция със специфична роля в системата на наказателното правосъдие и ръководителят на тази система следва да познава реалните предизвикателства пред прокурорската работа във всички нива на институцията. Професионалният път и практическият опит създават доверие както вътре в системата, така и в обществото.
II. Независимост
Кандидатът следва да има доказана репутация на професионална независимост. Главният прокурор трябва да бъде фигура, която олицетворява принципа, че решенията в прокуратурата се вземат единствено въз основа на закона и на доказателствата.
III. Етика и почтеност
Кандидатът следва да притежава безупречна професионална и нравствена репутация. Длъжността главен прокурор предполага висок стандарт на поведение, който укрепва доверието в съдебната власт и създава усещане за справедливост и предвидимост.
IV. Управленски капацитет
Кандидатът следва да притежава доказани управленски качества и способност да ръководи една от най-големите институции в съдебната власт. Ефективното управление на прокуратурата предполага ясни стандарти на работа, професионален диалог и стабилна институционална среда.
V. Защита на независимостта на прокурорите
Главният прокурор следва да бъде гарант за независимото упражняване на прокурорските правомощия. Всеки прокурор трябва да може да изпълнява задълженията си спокойно и професионално, ръководен единствено от закона и вътрешното си убеждение. Създаването на такава професионална среда е важна отговорност на ръководството на прокуратурата.
VI. Професионален авторитет и обществено доверие
Начело на прокуратурата следва да стои личност, която се ползва с доверие както сред магистратите, така и в обществото. Това доверие се изгражда чрез последователност, професионализъм и ясна позиция, че законът се прилага еднакво спрямо всички.
VII. Визия за развитието на прокуратурата
Кандидатът следва да представи ясна и реалистична концепция за развитието на прокуратурата. Тази визия следва да бъде насочена към: повишаване качеството на прокурорската работа, укрепване на професионалния капацитет на системата, ефективна организация на дейността, стабилност и предвидимост в работата на институцията