15 юни 2025 г.
Решението по делото Miroslava Todorova v. Bulgaria продължава да стои неизпълнено от българските власти четвърта поредна година. На проведената на 10 – 12 юни 2025 г. среща на Комитета на министрите по наблюдението на изпълнението на това решение от страна на българските власти, се даде нов срок до 31 декември 2025 г. на българското правителство да отчете извършените действия. Комитетът припомни, че това дело се отнася до дисциплинарни производства и санкции, наложени от Висшия съдебен съвет („ВСС“) срещу жалбоподателката, съдия, която в качеството си на председател на основната професионална асоциация на съдиите в България е критикувала ВСС и изпълнителната власт във връзка с различни теми, свързани със съдебната власт, което Европейският съд по правата на човека е установил непропорционалност на намесата в упражняването на свободата ѝ на изразяване и е преследване предимно на цел тя да понесе санкция, като отмъщение за критиките ѝ към ВСС и изпълнителната власт (нарушения на членове 10 и 18, взети заедно с член 10 от Конвенцията). В решението се отбелязва, че конституционните изменения от декември 2023 г., които Комитетът преди това е приветствал, междувременно са обявени за противоконституционни. Тези изменения е изглеждало, че ще засилят гаранциите срещу неправомерно влияние върху ВСС, който е отговорен за кариерата на съдиите. Комитетът на министрите призовава властите да подновят усилията си за приемане на такива засилени институционални гаранции, съобразявайки мотивите на решението на Конституционния съд и препоръките на Венецианската комисия.
До края на тази година България трябва да информира Комитета за скорошни примери от съдебната практика на Върховния административен съд, разглеждащ твърдения за скрита цел в дисциплинарни производства срещу съдии; както и за възможностите за незабавно спиране изпълнението на на наложено неокончателно дисциплинарно наказание от Върховния административен съд, с цел избягване на нарушения на член 18 във връзка с член 10.
Електронен съдник припомня, че с решение от 19 октомври 2021 г. ЕСПЧ установи спрямо съдия Тодорова нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ, тъй като намери, че дисциплинарни производства и санкции срещу нея, като председателка на съдийската асоциация, са били в отговор на нейните критики към Висшия съдебен съвет и изпълнителната власт. Освен това по това дело Съдът намери и нарушение на чл. 18 от Конвенцията, тъй като образуваните дисциплинарни производства срещу съдия Тодорова, са били мотивирани, макар и не изцяло, от нейните критични по отношение Висшия съдебен съвет, позиция в качеството й на председател на основната съсловна съдиийска организация в България – Съюза на съдиите в България (ССБ). Самият главен инспектор на ВСС е информирал пресата, че дисциплинарни производства за заведени в отговор на критиките от съдии, включително от ССБ относно назначаването на новия председател на Софийския градски съд. ЕСПЧ установява, че съдия Тодорова е била подложена на първоначална санкция за двегодишно намаление на заплатата, след което е била уволнена, като това наказание е било заменено с двегодишно понижаване. Тези санкции са били формално основани на сериозни нарушения на професионалните задължения от страна на жалбоподателката, но практически производството срещу нея обаче е било свързано с нейните публични изявления. Първоначално наложената на жалбоподателката санкция, а именно уволнението, е била особено тежка и е била възприета като нарушение на свободата на изразяване на мнение на Тодорова и като нарушение на съдебната независимост. Независимо, че тази мярка е била отменена от Върховния административен съд, уволнението и незабавното прилагане на тази санкция за около една година безспорно са оказали възпиращ ефект не само върху г-жа Тодорова, но и върху други съдии, като са ги възпирали да изразяват критични мнения относно действията на ВСС. Националният съд, който е преразгледал санкциите срещу Тодорова – Върховният административен съд, не е взел предвид този възпиращ ефект на наложените санкции, по-специално решението за уволнението, което е било прилагано в продължение на една година. Всъщност, тричленен състав на Върховния административен съд е признал, че дисциплинарното производство е вероятно следствие от критичните изявления като председател на ССБ, но това решение е било отменено от петчленния състав на същия съд, който е потвърдил наложеното от ВСС наказание. Следователно Върховният административен съд е игнорирал заключенията, направени от тричленния състав, и не е оценил въпроса по начин, съответстващ на Конвенцията. По този начин националните власти не са придружили решенията си с релевантни и достатъчни основания, за да обяснят защо дисциплинарното производство и наложените на жалбоподателката санкции са били необходими и пропорционални на преследваните в настоящия случай законни цели. Тези мерки не са били „необходими в едно демократично общество“. Тази констатация не изключва възможността за преследване на съдии за нарушения на професионалните им задължения след упражняване на свободата им на изразяване, при условие че не може да се подозира, че подобни действия представляват отмъщение за упражняването на това основно право. За да разсеят всяко подозрение в тази връзка, е било необходимо националните власти да установят, че въпросното производство е преследвало изключително една или повече от легитимните цели, посочени във втория параграф на член 10.
ЕСПЧ подчертава, че критичните позиции, изразени от ССБ, са били насочени към осигуряване на по-голяма прозрачност и ограничаване на намесата на изпълнителната власт в повишаването на съдиите, с оглед укрепване на независимостта на съдебната власт, чието значение Съдът често е подчертавал в своята съдебна практика. В светлината на тези съображения, намерението да се използва дисциплинарна процедура, за да се отмъсти на съдия Мирослава Тодорова за нейните възгледи, е особено тревожно.
Като се вземат предвид всички факти по делото и независимо от факта, че уволнението на жалбоподателката в крайна сметка е било отменено от Върховния административен съд, преобладаващата цел на дисциплинарното производство срещу жалбоподателката и на наложените ѝ от ВСС санкции не е била да се осигури спазването на сроковете за приключване на делата, а по-скоро да се санкционира и сплаши жалбоподателката поради критиките ѝ към ВСС и изпълнителната власт.
Свързана практика: Merabishvili v. Georgia [GC], 72508/13 , 28 ноември 2017 г., резюме ; Kövesi v. Romania , 3594/19 , 5 май 2020 г., резюме ; Azizov and Novruzlu v. Azerbaijan, 65583/13 и 70106/13, 18 Февруари 2021 г., резюме.