17 февруари 2026 г.
Днес влизат в сила промени в Закона за адвокатурата – отпадане на забраната за рекламиране на адвокатите, нов регламент за определяне на адвокатските възнаграждения и др. Промените бяха обнародвани в ДВ. бр.17 от 13 февруари 2026 г.
Еко конкретно какви са те:
В чл. 5, ал. 2, т. 4, според който не може да бъде вписано като адвокат лице, което е освободено от длъжност съдия, прокурор или следовател при условията на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията или е дисциплинарно уволнено от длъжност съдия по вписванията, държавен съдебен изпълнител, юрисконсулт, разследващ полицай с висше юридическо образование и разследващ митнически инспектор, ако не са изтекли три години от датата на освобождаване от длъжност. Досега беше необходимо да са изтекли само две години от датата на освобождаване от длъжност.
В чл. 10 се изменя регламентацията на процесуалното представителство от адвокат от чужда държава на лице от същата държава. Въвеждат се изисквания за владеене на български език, минимален юридически стаж две години, съответно пет години за процесуално представителство пред върховните съдилища; застрахователен договор. Както досега чуждестранният адвокат трябва да е поискал предварително това от председателя на Висшия адвокатски съвет, който се произнася с мотивирано решение. Преди законът предвиждаше това решение, ако отказва да допусне чуждестранния адвокат да осъществи процесуално представителство на свой съгражданин ,да може да се обжалва пред ВКС, само ако става дума за процесуално представителство в наказателно производство – като защитник и повереник. С промените от днес, съдебният контрол се разширява са всички случаи.
В чл. 36 се премахва ограничението, което гарантираше минимални размери на адвокатските възнаграждения, които се определяха с наредба на Висшия авокатски съвет. Разработени са критерии, по които да се определя размер на възнагражденията при липса на сключен договор с клиента: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Правилата и начинът за прилагане на тези критерии се разработват в наредба на министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет.
Създава се нов член 36а, който регламентира заплащането на възнагражденията на особените представители, когато тяхното назначаване е предвидено в закон. Размерът на възнаграждението в тези случаи се определят от адвокатският съвет на адвокатската колегия в съдебния район по седалището на съответния съд, пред който е висящо делото, като са приложими критериите за определяне на адвокатско възнаграждение при липса на договор. Съгласно ал. 2 на чл. 36а, собеният представител се определя на принципа на случайния подбор чрез равномерно разпределение съобразно поредността на постъпването на исканията измежду членовете на адвокатската колегия по правила, определени с наредба на Висшия адвокатски съвет.
Чл. 38, който регламентира предоставяне на безплатно правно съдействие и защита от адвоката, е допълнен така, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение в тези случаи също да са приложими критериите при липса на договор. Това става чрез препращане към чл. 36, ал. 3 и 4. Освен това е прецизиран текстът, според който адвокатът има право на възнаграждение, ако „в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски“, а не, както беше формулирано досега, „ако насрещната страна е осъдена за разноски“.
В чл. 41 отпадна абсолютната забрана за привличане на клиенти чрез посредници. Вместо това е регламентиран редът и ограниченията, при които адвокатите могат да ползват услугите на посредник. Ето пълния текст:
(1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да осъществява контакт с потенциални клиенти лично или чрез използване на посредник при спазване на изискванията на закона и на Етичния кодекс на адвоката.
(2) Когато използва посредник, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да не допуска: 1. намеса на посредника в отношенията между клиента и адвоката след установяване на първоначалния контакт между тях; 2. посредникът да получава и използва поверителна информация, предоставена от клиента на адвоката; 3. интересите на посредника да накърнят правата и законните интереси на клиента.
(3) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз използва услуги на информационното общество, които осигуряват: 1. спазване на законодателството в областта на защитата на личните данни на клиента; 2. защита от нерегламентиран достъп на трети лица до данните, документите и обмена на информация между адвоката и клиента; 3. възможност за осъществяване на пряк контакт между адвоката и клиента по защитен начин, който гарантира опазване на адвокатската тайна; 4. общи условия, определящи вида на данните за клиента, които се събират, съхраняват, пренасят или обработват, условията, при които може да се предоставят на трети лица, както и възможността за отказ на клиента от предоставяне на данни.
(4) Когато на посредника се дължи възнаграждение, то се определя отделно от адвокатското възнаграждение.
В чл. 42 отпадна забраната адвокатите да се рекламират. Рекламното съобщение на адвоката или на адвоката от Европейския съюз съдържа информация, която го индивидуализира и представя вярно и по обективен начин неговата професионална дейност. Рекламното съобщение трябва да е в съответствие с принципите на поверителност, почтеност и опазване достойнството на адвокатската професия. При рекламиране на дейността си адвокатът или адвокатът от не може:
- да използва невярна или подвеждаща информация, включително относно размера на адвокатското възнаграждение или оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие;
- да извършва сравнение с други адвокати или адвокатски дружества, което не се основава на обективни характеристики или нарушава принципите по ал. 2;
- да разкрива данни за клиенти или техните дела, освен с изрично писмено съгласие на клиента;
- да поражда неоправдани очаквания за постигане на резултат, който не зависи само от професионалната дейност на адвоката;
- да отправя рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица или близки на лица, които са пострадали, жертви или на друго основание са в положение на невъзможност да преценят и свободно да изберат своя адвокат.
С новия чл. 44а се детайлизира правната уредба на особения представител: адвокатът, определен за особен представител, е длъжен в седемдневен срок от уведомяването да заяви дали поема представителството, като уведоми адвокатския съвет за това. В случай че поеме представителството, е длъжен да води делото със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.
В чл. 81 отпадна възможността за гласуване с пълномощно при вземане на решения на общите събрания на адвокатските колегии.
В чл. 99 при избор на органи на адвокатските колегии отпадна изискването за мнозинство повече от половината от присъстващите членове на адвокатската колегия. Ерго, приложима е общата разпоредба на чл. 81, ал. 5, която предвижда, че решенията на общото събрание на адвокатските колегии се вземат с обикновено мнозинство.
Чл. 105 беше допълнен, така че да позволява електронно гласуване, решението за което се взема от адвокатския съвет на колегията.
В чл. 107 са направени промени на изискуемото мнозинство при избор на членове на адвокатските съвети (преди се изискваше мнозинство от половината от всички действителни бюлетини, сега се избират кандидатите, получили най-голям брой гласове от действителните бюлетини). При избор на председател и членове на дисциплинарен съд се запазва мнозинство от половината от всички действителни бюлетини.
Промени има и в чл. 132, който регламентира дисциплинарните нарушения на адвокатите. Логично от тях вече е изключено личното пряко рекламиране и уговаряне на минимално възнаграждение под минимума на наредбата. Въведено е като нарушение „рекламиране на професионална дейност или използване на посредник, извършено в нарушение на закон“.
В чл. 134 погасителната давност за дисциплинарното преследване се удължава от една на две години.
В Допълнителните разпоредби, § 1, т. 8, е добавено легално определение на понятието „услуги на електронно общество“ чрез препратка към чл. 1, ал. 3 и § 1, т. 1 – 3 от допълнителните разпоредби на Закона за електронната търговия. Според тези разпоредби услуги на информационното общество са такива услуги, включително предоставяне на търговски съобщения, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата.
„Предоставяне на услуги от разстояние“ е предоставянето на услуги, при което страните не се намират едновременно на едно и също място.
„Предоставяне на услуги чрез електронни средства“ е предоставянето на услуги, при което всяка от страните използва устройства за електронна обработка, включително цифрово компресиране и съхраняване на информацията, като услугата изцяло се осъществява чрез използване на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства.
„По изрично изявление на получателя на услугата“ означава, че услугата се осигурява при изрично заявяване на желание за ползване от страна на получателя.
В Преходнитие и заключителни разпоредби, § 21 се предвижда новите наредби за правилата и начина за прилагане на критериите при определяне на възнаграждение при липса на договор, и за правилата, по които особеният представител се определя на принципа на случайния подбор чрез равномерно разпределение съобразно поредността на постъпването на исканията измежду членовете на адвокатската колегия по правила, се приемат в шестмесечен срок.
При обсъждането на промените в парламента не бяха приети предложенията да се премахне възможността за вписване в адвокатските колегии без изпит, независимо от продължителността на юридическия стаж на кандидата. Тези промени биха засегнали магистратите, които напускат системата и желаят да започнат адвокатска практика.