7 април 2026 г.
Асоциацията на прокурорите оглушително мълчи по трупащите се едно върху друго разкрития, уличаващи ръководните фигури по върховете на прокуратурата в тесни връзки с издирвания от три години Петьо Петров „Еврото“, уличен като главен герой на мащабна мрежа за корупция, рекет и неправомерно влияние в българската съдебна система, известен и с това, че през 2025 г. е пряк началник на младия следовател Делян Пеевски.
Същевременно Асоциацията на прокурорите незабавно реагира на критиките към прокуратурата, които активният в предизборната си кампания кандидат депутат от ПП–ДБ Божидар Божанов, публикува вчера във Фейслук. Ето пълния текст на позицията на Божидар Божанов:
Асоциацията на прокурорите се обявила остро против промените в Наказателно-процесуалния кодекс, предложени от министър Янкулов. И веднага се сещам, че при местене на гробище не трябва да се очаква помощ отвътре. Капсулираната и прогнила прокуратура, която позволи скандали като Осемте джуджета и Нотариуса да се случат и след това да няма последствия, а вместо това назначава джуджета по върховете си, очаквано е против всяка смислена реформа.
Ето един цитат от становището: „Асоциацията на прокурорите в България предупреждава, че така се въвежда опасна логика – в едни случаи прокурорът е независим магистрат, а в други – магистрат под специално законодателно подозрение“. Много добре формулирано – магистрат под специално законодателно подозрение. И така трябва да бъде. За съжаление, законодателят трябва да презюмира недобросъвестност на прокуратурата, защото тя демонстрира такава от години. Не теория главният прокурор трябва да осигурява законността на досъдебното производство. Но на практика той е символ на беззаконието и то при няколко поредни титуляра, затова е крайно необхидимо разширяването на съдебния контрол. И ще дам един пример: предлага се автоматичен съдебен контрол върху прекратяването на досъдебни производства за корупционни престъпления. Ако съдът каже, че прокурорът неправилно е прекратеил производството, то продължава. Такъв беше случаят с досъдебното срещу Борисов, за подкупите, които твърдяно е получавал от Божков (за хазартния му бизнес). Прокурорът разпитва двамата и решава да прекрати производството. Божков не обжалва, вероятно като част от някаква сделка, и сега делото е на трупчета при главния прокурор. С промените, делото щеше да отиде в съда, който да потвърди дали е било правилно прекратено и ако не – да даде указания за правилното прилагане на закона. Това е антикорупционна мярка и създава главоболия на овладелите прокуратурата корпулентни политически покровители. Предложените промени за повишаване на съдебния контрол върху някои актове на прокурора са част от публична концепция на Янкулов, с която ние сме съгласни – част от предложените промени са и в нашата антикорупционна програма. И бяха една от причините да бъдем извадени от преговорите в началото на миналата година – защото искахме такива реформи в наказателния процес. Щом прокуратурата (чрез казионната си асоциация) реагира по този начин, значи тези реформи, и още много други, трябва да се случат.
Ето и отговора на Асоциацията на прокурорите:
„По повод публичното изказване на Божидар Божанов, че „щом прокуратурата е против тази реформа, тя задължително трябва да се случи“, Асоциацията на прокурорите в България заявява, че подобна теза не е защита на реформа, а опит предварително да бъде обезценено всяко професионално възражение срещу нея. В правовата държава аргументът не губи стойност заради своя източник. Когато една позиция се отхвърля не поради слабото си съдържанието, а заради това кой я изразява, правният дебат се подменя с политическо противопоставяне. Така критиката не се опровергава, а се обявява за неудобна. Това не е сила на реформата, а е бягство от спор по същество. Асоциацията на прокурорите в България вече изложи конкретни правни и практически възражения по предложения проект за изменения в НПК. На такива възражения се отговаря с мотиви, с анализ и с по-добър текст, а не с внушението, че самото несъгласие е доказателство за правотата на предложението. Законодателството не бива да се прави под логиката на ината, нито чрез предварително заклеймяване на всеки професионален глас, който поставя неудобни въпроси. Подобен подход не укрепва доверието в реформата. Той внушава, че изходът от дебата е решен предварително, а критиката е нежелана. Затова от АПБ призоваваме разговорът да бъде върнат към единствено важния въпрос – дали предложените текстове са ясни, съгласувани и способни да произведат справедлив и предвидим резултат. Законът не печели сила, когато смълчи критиката. Печели сила, когато издържи на нея.“