25 юли 2026 г. (допълнена)
Рекламата на хазарт ще продължи да ни преследва из всяко кътче на България
Водещата парламентарна формация „Прогресивна България“ (ПБ) категорично отхвърли предложенията за ограничаване на хазартната реклама – внесено от „Продължаваме промяната“ (ПП, и за налагане на по-високи такси на хазартните оператори – внесено от „Демократична България“ (ДБ). Само 47 народни представители – всички те от ПП, ДБ и „Възраждане“ – гласуваха „за“ законопроекта, петима бяха „против“ (4 от ПБ, 1 от ГЕРБ), а 140 се въздържаха (ПБ, ГЕРБ и ДПС). Така предложението беше отхвърлено.
Снимка: източник Народно събрание.
ПП са привърженици на пълната забрана на рекламата на хазартни игри – включително по телевизията, радиото, печатните и електронните медии, билбордове и т. н. ДБ пък предлагат значително увеличение на държавните такси от хазартните оператори.
Народното събрание прие на второ четене Закона за държавния бюджет за 2026 г.
До края на годината остават едва пет месеца, което служи като оправдание на ПБ да легитимира най-големия дефицит след въвеждането на валутния борд у нас – Европейската комисия така или иначе вече е поискала откриване на процедура за свръхдефицит срещу България. Управляващите отбягват да ограничат огромните разходи в публичния сектор1. За сметка на това бюджетът залага на повишаване осигурителната тежест на трудещите се, увеличавайки минималния и максималния осигурителен доход. Очакван ефект от тези мерки е нов отлив от инвеститори и засилване на сенчестия бизнес.
Няма пари в новия бюджет за Национална детска болница.
ПБ отхвърли и предложенията за финансиране на въздушни пожарни с 29 гласа против и 94 въздържали се.
Предложенията за мерки в бюджета срещу горските и полски пожари, защити Любен Иванов от ДБ (ДСБ).
Обсъжданията по бюджета вчера продължиха 13 часа. Между първо и второ четене бяха внесени 69 предложения (повечето отхвърлени с гласовете на ПБ) – освен забрана за рекламата на хазарт и по-високо облагане на харазртния бизнес, опозицията поиска по-високи майчински и по-високи данъчни облекчения за родителите.
Снимка: Източник МЗ.
След критиките за отказа от финансиране на Националната детска болница, Министърката на здравеопазването Катя Ивкова заяви, че правителството не се отказва от строежа – проектът е приоритет и ще бъде доведен докрай, а Министерството на здравеопазването ще предприеме конкретни стъпки, за да върне контрола върху изграждането ѝ. Според Ивкова трябва да има ясен линеен график и конкретни срокове от Здравната инвестиционна компания за детска болница. Дружеството е създадено през 2020 г., а шест години по-късно резултатът е една обжалвана процедура. “Изисках да получа линеен график, за да знаем какво е виждането на самото дружество за процеса, за да достигнем до детска болница, която да е високотехнологична и да предоставя висококачествени услуги”, заяви Ивкова. Тя отхвърли категорично твърденията, че държавата се отказва от проекта: “В никакъв случай правителството не се отказва от строежа на детската болница. Приоритет е за правителството, поради което ще си върнем контрола върху самия процес.” Здравната инвестиционна компания разполага с над 46 млн. евро. Допълнителни средства за тази година не са необходими, тъй като процедурата за проектиране и авторски надзор е обжалвана и се разглежда от Върховния административен съд. “Още повече, всички вие знаете в каква правна безпътица е в момента този проект за детска болница”, заяви министър Ивкова. Тя подчерта, че няма опасност от липса на финансиране. В момента проектът не е на етап строителство, а на етап обжалвана процедура за проектиране и авторски надзор. Необходимите средства за следващите етапи ще бъдат предвидени при актуализирането на тригодишната бюджетна прогноза. Министър Ивкова посочи още, че констатациите на Комисията за защита на конкуренцията са за прекомерно завишени изисквания към кандидатите. Според КЗК съчетаването на тези критерии ограничава конкуренцията и поражда съмнения за насочване към конкретен изпълнител.
- Само преди дни Любомир Дацов – член на Фискалния съвет, заяви пред NOVA, че България отделя най-голям процент от бюджета си за вътрешен ред в целия ЕС, надхвърляйки средните нива с над 30%. Според него МВР е напълно затворена система, която от 30 години не е подлагана на реален одит на разходите. Голямото финансово натоварване идва от несъразмерно големите странични структури, а не от служителите на терен. Допълнителен натиск върху държавната хазна оказват и автоматичните механизми за плащания, въведени преди две години. ↩︎